URIAH HEEP В СОФИЯ: НЯКОИ ПЕСНИ НЕ СЕ СБОГУВАТ
Има концерти, които помним заради музиката. Има и такива, които остават с нас заради всичко, което сме преживели заедно.
На 6 ноември Uriah Heep отново бяха в София. Този път обаче срещата носеше и малко тъга — The Magician’s Farewell е тяхното сбогуване с големите турнета. В „Арена 8888 София“ се събраха хора, израснали с песните им, хора, които ги помнят от първите им концерти у нас, и такива, които са открили музиката им много по-късно. Различни поколения, събрани от една и съща обич.
Вечерта започна с шотландците Heavy Pettin’, които донесоха на сцената своята хардрок енергия и напомниха, че добрият рокендрол няма възраст. С тях настроението постепенно се покачваше, а очакването на голямата среща ставаше все по-осезаемо.
Когато Uriah Heep излязоха на сцената, сякаш времето между първите им концерти в България през 1988 година и днешния ден се стопи. Много неща са се променили оттогава, но не и обичта към тази група. Тя беше там — в гласовете на хората, които пееха заедно с Бърни Шоу, в усмивките и в аплодисментите, които не искаха да стихнат.
The Wizard, Gypsy, July Morning, Lady in Black… Песни, които всеки носи със собствените си спомени. И когато хиляди хора ги запеят заедно, вече няма значение кой кога ги е чул за първи път. За няколко часа всички отново са част от една и съща история.
Бърни Шоу общуваше с публиката с онази непринуденост, която превръща голямата сцена в място за среща със стари приятели. Имаше много енергия, смях и истинска радост от това, че отново са заедно. Но някъде зад всичко това се усещаше и мисълта, че може би за последен път споделяме тези песни по този начин.
Когато прозвучаха последните акорди на Easy Livin’ и музикантите се поклониха, в залата остана не само тъгата от сбогуването, но и благодарността. За всички тези години, за песните, които са ни съпровождали през тях, и за възможността отново да ги изпеем заедно.
The Magician’s Farewell може да е сбогуване с големите световни турнета, но не и с музиката, която продължава да свързва поколения.
Защото някои песни не свършват с последния акорд. Те продължават да звучат в нас.